Има едно заглавие, то е на Артър Конан Дойл: "Изгубеният свят". Където имало такива изкопаеми животни, каквито сме виждали само на картинки.
Това е нашата съвременна България. Място където има толкова много изкопаеми и кръвожадни хищници, че просто сме резерват. Комунисти, ченгета, бандити...
Всички са имитации, кен лии, фалшименти. Политически партии, политици, министри, управници.
Резерват, в който всички сме донори на една хищна клика, за която западът си затваря очите. Не че не трябва да отстрелят тези гадини, ами имат по-важни задачи. Като например да се преборят с руския имперски манталитет, който застрашава приветливия Европейски дом. Където ни пуснаха по милост...Не че цялата държава е затам. За нас нямаша план Маршал, нямаше помощ, цели 45 години бяхме в сталиновата мъртва хватка.
Но западът се смили над бедния народ и отвори границите си. Сега всеки може да се измъкне и да работи здраво, макар и далеч от БГ. Да не се бои, че ще му спре водата, тока, парното, интернета. Или да тръпне кое от тези неща ще поскъпне след ден или два.
ЕС вече не е утеха за народа, пари няма, но няма за крадене. ЕС е наясно, че няма да се справи нито сам, нито с наша помощ с корумпираните ни управници. Защото интелектуалци като Гоце- (Мразя НАТО), ЗА Нато съм, Азис- пример за подражание на 80 % от народа, Станишев, Орешарски, Дядо Цар, Доган...все отбор юнаци и техните слуги правят всичко възможно да се изнесем от Този НАШ ИЗгубен Свят. Докато станем само територия, населявана от ..не знам и аз от какво...
понеделник, 8 септември 2008 г.
петък, 6 юни 2008 г.
Кръстове за разпъване
Думи за мерзки дела.
Къщи за дребни души.
Стъпки по дългия път
чакане той да сгреши.
Да му бръкнем в окото
с назидателен пръст.
Разрушаваме храма
после вдигаме кръст.
За различните мисли,
за различни пътеки.
Ще замерваме с кал,
ще разпъваме всеки.
Съвестта като удар,
по нечий морал.
В царство, където
позорът е Крал.
Къщи за дребни души.
Стъпки по дългия път
чакане той да сгреши.
Да му бръкнем в окото
с назидателен пръст.
Разрушаваме храма
после вдигаме кръст.
За различните мисли,
за различни пътеки.
Ще замерваме с кал,
ще разпъваме всеки.
Съвестта като удар,
по нечий морал.
В царство, където
позорът е Крал.
вторник, 20 май 2008 г.
Първанов да се поучи Сега от Медведев
В Русия се създава Съвет по противодействие на корупцията. Такъв указ снощи подписа президентът Дмитрий Медведев. Новата структура ще разработва за държавния глава мерки за борба с коррупциията и ще ги координира. Медведев призова за битка с корупцията по три направления – модернизиране на антикорупционното законодателство, противодействие в икономическата и социалната сфера и стимулиране на антикорупционното поведение на хората. На свой ред генералният прокурор на Русия -Чайка не изключва възможността, в Наказателния кодекс да бъдат направени такива промени, които по особено жесток начин да противодействат на корупцията. Интересно ще бъде, ако нашите държавен глава и премиер, които винаги слушат Москва, дали ще последват примера на своите учители...А?
понеделник, 19 май 2008 г.
Две убийства
Първото убийство е станало преди десет години, вероятно. А може би, и преди повече. Второто стана пред очите ми. Но- поред.
Днес, както си вървях по улицата, покрай мен мина як мерцедес, с четири еднакви цифри в номера. От него се дънеше толкова силно "Как боли" на уродливия азист, че направо ми спря дъха. Камиончето спря до къща на улицата. Звуците със сигурност се чуваха на поне 4 преки. Отвътре гледаше момче, на видима възраст около 18-20 години, русичко и сравнително хубаво. И подрипаше на седалката като заклан петел в такт с ритъма. Покрай него премина патрулка на Михаил Миков, като преди това шофьора СИ затвори прозореца! После кротичко отмина! Интересно! Но не- неочаквано. След около минута, от къщата излезе леко небрежно облечена възрастна жена, която изригна такъв вулкан от проклятия към блондито вътре, че даже аз се изумих на речника. Няма да предам диалога. Но! Младежът не се трогна, а усили звука. Работещите наоколо се правеха, че няма нищо. Разярената жена се прибра и затвори прозореца. След секунди чух звук от счупени стъкла. Мерцедесът бавно потегли...не, не беше неговото стъкло потрошено, а на къщата...кога е било убито това момче?????
Вторият случай..
Сутринта рано, малко след 7, през прозореца дочух тревожни писукания на птички. Като се загледах в листата на липата, видях голяма птица, не знам каква е, която беше кацнала в мъничко гнездо и кълвеше настървено. Да, кълвеше малките новоизлюпени пиленца...Наоколо летяха и цвърчаха цяло ято синигерчета. След като изкълва методично безпомощните малки птичета, голямата птица отлетя необезпокоявана...остана само трагични хор на синигерите...
Нищо ново под слънцето, нали? Джунглата е около нас...
Днес, както си вървях по улицата, покрай мен мина як мерцедес, с четири еднакви цифри в номера. От него се дънеше толкова силно "Как боли" на уродливия азист, че направо ми спря дъха. Камиончето спря до къща на улицата. Звуците със сигурност се чуваха на поне 4 преки. Отвътре гледаше момче, на видима възраст около 18-20 години, русичко и сравнително хубаво. И подрипаше на седалката като заклан петел в такт с ритъма. Покрай него премина патрулка на Михаил Миков, като преди това шофьора СИ затвори прозореца! После кротичко отмина! Интересно! Но не- неочаквано. След около минута, от къщата излезе леко небрежно облечена възрастна жена, която изригна такъв вулкан от проклятия към блондито вътре, че даже аз се изумих на речника. Няма да предам диалога. Но! Младежът не се трогна, а усили звука. Работещите наоколо се правеха, че няма нищо. Разярената жена се прибра и затвори прозореца. След секунди чух звук от счупени стъкла. Мерцедесът бавно потегли...не, не беше неговото стъкло потрошено, а на къщата...кога е било убито това момче?????
Вторият случай..
Сутринта рано, малко след 7, през прозореца дочух тревожни писукания на птички. Като се загледах в листата на липата, видях голяма птица, не знам каква е, която беше кацнала в мъничко гнездо и кълвеше настървено. Да, кълвеше малките новоизлюпени пиленца...Наоколо летяха и цвърчаха цяло ято синигерчета. След като изкълва методично безпомощните малки птичета, голямата птица отлетя необезпокоявана...остана само трагични хор на синигерите...
Нищо ново под слънцето, нали? Джунглата е около нас...
петък, 9 май 2008 г.
Имигрант: Не мога да дишам тук, в България!
Години наред работих в Чехия, но съм на възраст, на която е редно да остана в родината и да си карам старините, да гледам възрастните си родители. За съжаление в България,
не ми стига въздух, нещо ме стяга в гърдите. Нищо не може да ме задържи! Няма случай, в който да се е наложило да извадя докумет, какъвто и да е, и да няма проблеми. Навсякъде се сблъсквам с парадокси. Ядовете ми започнаха преди години, когато се върнах тук и ми казаха, че трябва да си платя здравните осигуровки и не ми признаваха това, че съм редовно осигуряван в Чехия. Поредният парадокс се случи, когато реших да се пенсионирам. Чакам една година и три месеца за пенсия – невероятно “малко” време, нали. Имах обещанието от централното управление на НОИ в София (където ми препратиха документите, защото съм работил в чужбина), че оптималната
програма, която е изгодна за мене като изчисление на пенсия, ще бъде направена. Оптимално изгодна за мен! Да, но я направиха оптимално неизгодната за мен. Сложиха ми за 42 години стаж 166 лева. Сега я преизчислявам. Само в космоса и океана не съм работил. Трудех се и под земята, ама, за да ми признаят стажа, трябваше да се боря почти толкова време, колкото изкарах в мината. Внасям си документите за пенсия на 4 януари 2007 г., малко преди това навърших 57 години - пенсионна възраст. Имам точки, имам всичко. Шест месеца след като ми бяха приели документите, се оказа, че трябвало да имам и заповед, че съм освободен от работа от някъде. И че нямам право да работя никъде в момента на подаването на документа за пенсиониране. Това било условието да се пенсионирам, иначе, след подаване на документите, още на другия мога пак да започна работа. Тъпотия! Но след като са приели документите, не са ли видели, че нямам такава
заповед, защо трябваше да минат 6 месеца, та да ми кажат тая идиотщина?! А аз веднага, след като подадох документите, отидох в Чехия. След 6 месеца си взимам отпуск и отивам в НОИ - София. Накараха ме да подпиша декларация, че работя и аз го направих, защото наистина работя, няма да лъжа, я. Тогава, едва след половин година, ми разясниха как во се изисква от мен. И аз се върнах в чужбина, за да ме освободят от работа. Защо трябваше да мине толкова време, за да ми кажат? Ами щях веднага да искам да ме освободят в Чехия и тук да ме назначи някой близък с фирма за един ден и да ме освободи. Така правят хората. Представете си българска глупост – днес напускаш работа, за да те пишат пенсионер, а утре пак те назначават и продължаваш да си работиш! Така решението ми за пенсия е от 1 август, а не от януари, когато съм подал документи първоначално и така губя 6 месеца пенсия. Парадокс има и в изчислението на пенсията. Аз имам УП-ета от всички предприятия, където съм работил. Чакам сумата си време и накрая - 166 лева
пенсия. Тия ме подиграха - коефицент 1. Сега всичко съм прехвърл от НОИ - София във Видин и го изкарват 1.50. Сега пък чакам УП-е от мина “Кошава”, за да ми преизчислят пенсията с още четиридесетина лева. Е, питам, това не са ли могли да го направят софиянци? И защо всичко трябва да става по този начин, с безкрайно чакане и хабене на нерви? Тук, ако ти потрябва документ, непременно трябва да имаш юридическо образование, да знаеш как се пенсионира, преизчислява. Иначе мно го трудно ще се оправиш. И какво стана с “оптималния вариант”? Изхарчих 200 лева по джиесема, за да говоря с някаква госпожица Иванова в София, дето птимално щеше да ми изчисли пенсията. Уверения, уверения…Ето това искам да чуе Масларова! По софийското НОИ съм направил 99.8 точки, а по видинското НОИ - 100 точки, още през април. Сега ще я преизчислят, ама кой ще ми върне разликата в парите месеците назад? Никой! Какво трябва да направя? Да обжалвам, да се съдим с държавата? Е, не вярвам, че в тоя случай ще спечеля аз. Не Не мога да дишам тук, в България! виждам как ще стане, ще ми кажат: “Е, оттук натам ще взимаш 200 лева”. А че съм взимал досега по- малка пенсия? А че са ми изплатили само 8 месеца, а не година и три? Кого му е зор. Простичко казано, все едно да срещна госпожа
Масларова и да й бръкна някъде, където има пари, да си взема колкото ми трябват без да й дам никакво обяснение защо ги взимам. А те го правят, правят го законно! Сега ми се налага да взема международна здравноосигурителна карта, за цяла Европа, нали сме в ЕС. И отново проблеми. Трябвало за платя 15 месеца назад, около 150 лева. Парадоксът е в друго, че трябва да платя 15 месеца назад (така и не разбрах как изчислиха точно 15 – не 12, не 18, а 15!) , а през това време в Чехия са ме осигурявали. А от 8 месеца, откакто съм в България - след като си подадох втори път документите за пенсия работих във Варна. Там са ме осигурявали на 250 лева, подписвах се на ведомости. Но отново разправии. Обяснявам всичко, че хем съм пенсионер, хем съм осигуряван във Варна. А тя ръчка, ръчка в компютъра и: “Трябва да платиш 15 месеца назад!”.
Отказвам се от тази карта! Излишно е да дам тези пари за тия 15 месеца. Ако имам да ходя някъде, ще тръгна без здравноосигурителна карта. Не виждам смисъла да плащам назад, хората гледат напред, тия ме връщат назад във времето. Така преди години тук ми търсеха пари за периода в Чехия, да платя здравни осигуровки в България. Има хора, които платиха и сега в момента умуват как да върнат парите на хората, защото са неправомерно взети. И как ще плащам аз на фикс идеята на Иван Костов, че някакъв доктор тука ме водел на отчет и, за да запазя правата на доктора, трябва да се осигурявам и в чужбина, и тук. Аз там съм осигурен, там съм се и ползвал. И сега същата история: за да взема здравноосигурителна карта, трябва да се върна назад във времето 15 месеца, а вече съм пенсионер от 8 в България. Не виждам кому му трябват тия 100 лева. Питам се, тая държава няма ли някакъв способ да вади пари по някакъв друг начин, а не да си ебава народа! Защо с чешката пенсия нямам проблем? Там такива бавения няма, само пускам едно заявление (а не се молиш!) и те си изчисляват всичко. През времето, в което работя там, всичко е било точно. С една стотинка не са меизлъгали. А тук…Имам още един въпрос, към наборката ми Масларова: колко й струва Менделеевата таблица на лицето на ден (мазила, червила, гримове, химия)? Ако е помалко от 160 лева, ще се откажа от пенсията си и ще й я дам да се маца. Защото, ако й смъкна Менделев от физиономията, ще изглежда по-зле и от мен. Вчера направо я заплюх, като я гледах във вестника, тя е като манекенка, а била толкова загрижена! Всеки ден я ще плювам с голям кеф. Ако е толкова откровена като мен, да каже. Аз си казвам - днес са ми необходими 20 или 30 лева, за да изкарам сносно 24 часа. Нека тя да ми каже колко парички й трябват за един ден? Дори да оставим баснословните суми за суперлуксозните маркови облекла и обувки, за специалните прескъпи диети, нека рече колко харчи само за грима, за Менделеев на лицето си. Отде да знам дали слага и пудра на дупето? Там още не съм видял какво има, но като гледам лицето, сигурно и дупето й е добро. А за да изглежда добре, то иска поддръжка, а поддръжката е средства! Значи аз да не се радвам на старост, а тя?
Хубава държава, с шибана управа! Няма друга такава, уникат сме! Затова не мога да из
карам една година тука, бе, хора! Не Мога!!
не ми стига въздух, нещо ме стяга в гърдите. Нищо не може да ме задържи! Няма случай, в който да се е наложило да извадя докумет, какъвто и да е, и да няма проблеми. Навсякъде се сблъсквам с парадокси. Ядовете ми започнаха преди години, когато се върнах тук и ми казаха, че трябва да си платя здравните осигуровки и не ми признаваха това, че съм редовно осигуряван в Чехия. Поредният парадокс се случи, когато реших да се пенсионирам. Чакам една година и три месеца за пенсия – невероятно “малко” време, нали. Имах обещанието от централното управление на НОИ в София (където ми препратиха документите, защото съм работил в чужбина), че оптималната
програма, която е изгодна за мене като изчисление на пенсия, ще бъде направена. Оптимално изгодна за мен! Да, но я направиха оптимално неизгодната за мен. Сложиха ми за 42 години стаж 166 лева. Сега я преизчислявам. Само в космоса и океана не съм работил. Трудех се и под земята, ама, за да ми признаят стажа, трябваше да се боря почти толкова време, колкото изкарах в мината. Внасям си документите за пенсия на 4 януари 2007 г., малко преди това навърших 57 години - пенсионна възраст. Имам точки, имам всичко. Шест месеца след като ми бяха приели документите, се оказа, че трябвало да имам и заповед, че съм освободен от работа от някъде. И че нямам право да работя никъде в момента на подаването на документа за пенсиониране. Това било условието да се пенсионирам, иначе, след подаване на документите, още на другия мога пак да започна работа. Тъпотия! Но след като са приели документите, не са ли видели, че нямам такава
заповед, защо трябваше да минат 6 месеца, та да ми кажат тая идиотщина?! А аз веднага, след като подадох документите, отидох в Чехия. След 6 месеца си взимам отпуск и отивам в НОИ - София. Накараха ме да подпиша декларация, че работя и аз го направих, защото наистина работя, няма да лъжа, я. Тогава, едва след половин година, ми разясниха как во се изисква от мен. И аз се върнах в чужбина, за да ме освободят от работа. Защо трябваше да мине толкова време, за да ми кажат? Ами щях веднага да искам да ме освободят в Чехия и тук да ме назначи някой близък с фирма за един ден и да ме освободи. Така правят хората. Представете си българска глупост – днес напускаш работа, за да те пишат пенсионер, а утре пак те назначават и продължаваш да си работиш! Така решението ми за пенсия е от 1 август, а не от януари, когато съм подал документи първоначално и така губя 6 месеца пенсия. Парадокс има и в изчислението на пенсията. Аз имам УП-ета от всички предприятия, където съм работил. Чакам сумата си време и накрая - 166 лева
пенсия. Тия ме подиграха - коефицент 1. Сега всичко съм прехвърл от НОИ - София във Видин и го изкарват 1.50. Сега пък чакам УП-е от мина “Кошава”, за да ми преизчислят пенсията с още четиридесетина лева. Е, питам, това не са ли могли да го направят софиянци? И защо всичко трябва да става по този начин, с безкрайно чакане и хабене на нерви? Тук, ако ти потрябва документ, непременно трябва да имаш юридическо образование, да знаеш как се пенсионира, преизчислява. Иначе мно го трудно ще се оправиш. И какво стана с “оптималния вариант”? Изхарчих 200 лева по джиесема, за да говоря с някаква госпожица Иванова в София, дето птимално щеше да ми изчисли пенсията. Уверения, уверения…Ето това искам да чуе Масларова! По софийското НОИ съм направил 99.8 точки, а по видинското НОИ - 100 точки, още през април. Сега ще я преизчислят, ама кой ще ми върне разликата в парите месеците назад? Никой! Какво трябва да направя? Да обжалвам, да се съдим с държавата? Е, не вярвам, че в тоя случай ще спечеля аз. Не Не мога да дишам тук, в България! виждам как ще стане, ще ми кажат: “Е, оттук натам ще взимаш 200 лева”. А че съм взимал досега по- малка пенсия? А че са ми изплатили само 8 месеца, а не година и три? Кого му е зор. Простичко казано, все едно да срещна госпожа
Масларова и да й бръкна някъде, където има пари, да си взема колкото ми трябват без да й дам никакво обяснение защо ги взимам. А те го правят, правят го законно! Сега ми се налага да взема международна здравноосигурителна карта, за цяла Европа, нали сме в ЕС. И отново проблеми. Трябвало за платя 15 месеца назад, около 150 лева. Парадоксът е в друго, че трябва да платя 15 месеца назад (така и не разбрах как изчислиха точно 15 – не 12, не 18, а 15!) , а през това време в Чехия са ме осигурявали. А от 8 месеца, откакто съм в България - след като си подадох втори път документите за пенсия работих във Варна. Там са ме осигурявали на 250 лева, подписвах се на ведомости. Но отново разправии. Обяснявам всичко, че хем съм пенсионер, хем съм осигуряван във Варна. А тя ръчка, ръчка в компютъра и: “Трябва да платиш 15 месеца назад!”.
Отказвам се от тази карта! Излишно е да дам тези пари за тия 15 месеца. Ако имам да ходя някъде, ще тръгна без здравноосигурителна карта. Не виждам смисъла да плащам назад, хората гледат напред, тия ме връщат назад във времето. Така преди години тук ми търсеха пари за периода в Чехия, да платя здравни осигуровки в България. Има хора, които платиха и сега в момента умуват как да върнат парите на хората, защото са неправомерно взети. И как ще плащам аз на фикс идеята на Иван Костов, че някакъв доктор тука ме водел на отчет и, за да запазя правата на доктора, трябва да се осигурявам и в чужбина, и тук. Аз там съм осигурен, там съм се и ползвал. И сега същата история: за да взема здравноосигурителна карта, трябва да се върна назад във времето 15 месеца, а вече съм пенсионер от 8 в България. Не виждам кому му трябват тия 100 лева. Питам се, тая държава няма ли някакъв способ да вади пари по някакъв друг начин, а не да си ебава народа! Защо с чешката пенсия нямам проблем? Там такива бавения няма, само пускам едно заявление (а не се молиш!) и те си изчисляват всичко. През времето, в което работя там, всичко е било точно. С една стотинка не са меизлъгали. А тук…Имам още един въпрос, към наборката ми Масларова: колко й струва Менделеевата таблица на лицето на ден (мазила, червила, гримове, химия)? Ако е помалко от 160 лева, ще се откажа от пенсията си и ще й я дам да се маца. Защото, ако й смъкна Менделев от физиономията, ще изглежда по-зле и от мен. Вчера направо я заплюх, като я гледах във вестника, тя е като манекенка, а била толкова загрижена! Всеки ден я ще плювам с голям кеф. Ако е толкова откровена като мен, да каже. Аз си казвам - днес са ми необходими 20 или 30 лева, за да изкарам сносно 24 часа. Нека тя да ми каже колко парички й трябват за един ден? Дори да оставим баснословните суми за суперлуксозните маркови облекла и обувки, за специалните прескъпи диети, нека рече колко харчи само за грима, за Менделеев на лицето си. Отде да знам дали слага и пудра на дупето? Там още не съм видял какво има, но като гледам лицето, сигурно и дупето й е добро. А за да изглежда добре, то иска поддръжка, а поддръжката е средства! Значи аз да не се радвам на старост, а тя?
Хубава държава, с шибана управа! Няма друга такава, уникат сме! Затова не мога да из
карам една година тука, бе, хора! Не Мога!!
четвъртък, 8 май 2008 г.
Приют за души
Когато изтлеят последните капчици сила,
и приключи за всеки планът Божествен.
Пристига Смъртта. Почти доловима.
Прибира души по ред неизвестен.
Отвежда в небето? кой знае. кой.
на изпит пореден, след края ни тленен.
Пред райски врати или казан на рогати..
Какво ли ни чака от Твореца неземен..
не дал е да знаем. Но има надежда,
с едно упование да се утешим
Че има за всеки, някъде там
Последен приют за всички души..
и приключи за всеки планът Божествен.
Пристига Смъртта. Почти доловима.
Прибира души по ред неизвестен.
Отвежда в небето? кой знае. кой.
на изпит пореден, след края ни тленен.
Пред райски врати или казан на рогати..
Какво ли ни чака от Твореца неземен..
не дал е да знаем. Но има надежда,
с едно упование да се утешим
Че има за всеки, някъде там
Последен приют за всички души..
сряда, 7 май 2008 г.
Една единствена
Обичах много, не една жена.
не се срамувам и не се гордея.
Пилеех дни, години, но:
тогава срещнах Нея.
И спрях, учуден и объркан.
Видя ме тя, и ..даже забеляза.
денят бе повече от обикновен,
но слънцето започна да залязва.
Целуна ме, прегърна с всичка сила.
и люби ме, като за първи и последен.
Отиде си, внезапно както спря.
назад така и не погледна.
И .. почнах да изтривам всичко
останало след този допир ненадеен.
С ръце на други, по-красиви и по-нежни
жени, по всяко време, нощем , денем.
Но тя остана. И навсякъде из мен.
Като зараза, за която няма антидот.
Това бе тя, единствена и неизлечима.
За всеки има по една-жената на живота..
не се срамувам и не се гордея.
Пилеех дни, години, но:
тогава срещнах Нея.
И спрях, учуден и объркан.
Видя ме тя, и ..даже забеляза.
денят бе повече от обикновен,
но слънцето започна да залязва.
Целуна ме, прегърна с всичка сила.
и люби ме, като за първи и последен.
Отиде си, внезапно както спря.
назад така и не погледна.
И .. почнах да изтривам всичко
останало след този допир ненадеен.
С ръце на други, по-красиви и по-нежни
жени, по всяко време, нощем , денем.
Но тя остана. И навсякъде из мен.
Като зараза, за която няма антидот.
Това бе тя, единствена и неизлечима.
За всеки има по една-жената на живота..
Пътуване за никъде
Дъждът събра си капките смутено,
повика вятъра и нещо му прошепна.
Затрака с клюн и щъркелът в гнездото,
надежда пролетна в сърцето трепна.
Изгука бебето, а старците поседнаха
на припек до мегдана прашнолик.
Животът се усмихна закачливо пак,
макар да знаеше, че е велик.
Кокичето огледа се, зачака друго цвете.
приятелите трябват, даже в пролет.
А аз ще литна пак, дори сиротен, оскотял.
Макар че тЕ такива, ги отстрелват в полет.
Но все така ще вярвам, и всесилно
в любов, в усмивка, в птица, в чудо!
В невярващите ще намирам много вяра,
и ще забравя всякакви заблуди.
А ти не гледай стъпките ми стари,
минавам само, тъй, на път в стихия.
Защото с теб се влюбихме внезапно,
но невнезапно утре ще се скрия.....
повика вятъра и нещо му прошепна.
Затрака с клюн и щъркелът в гнездото,
надежда пролетна в сърцето трепна.
Изгука бебето, а старците поседнаха
на припек до мегдана прашнолик.
Животът се усмихна закачливо пак,
макар да знаеше, че е велик.
Кокичето огледа се, зачака друго цвете.
приятелите трябват, даже в пролет.
А аз ще литна пак, дори сиротен, оскотял.
Макар че тЕ такива, ги отстрелват в полет.
Но все така ще вярвам, и всесилно
в любов, в усмивка, в птица, в чудо!
В невярващите ще намирам много вяра,
и ще забравя всякакви заблуди.
А ти не гледай стъпките ми стари,
минавам само, тъй, на път в стихия.
Защото с теб се влюбихме внезапно,
но невнезапно утре ще се скрия.....
Абонамент за:
Публикации (Atom)
