Две убийства

Първото убийство е станало преди десет години, вероятно. А може би, и преди повече. Второто стана пред очите ми. Но- поред.
Днес, както си вървях по улицата, покрай мен мина як мерцедес, с четири еднакви цифри в номера. От него се дънеше толкова силно "Как боли" на уродливия азист, че направо ми спря дъха. Камиончето спря до къща на улицата. Звуците със сигурност се чуваха на поне 4 преки. Отвътре гледаше момче, на видима възраст около 18-20 години, русичко и сравнително хубаво. И подрипаше на седалката като заклан петел в такт с ритъма. Покрай него премина патрулка на Михаил Миков, като преди това шофьора СИ затвори прозореца! После кротичко отмина! Интересно! Но не- неочаквано. След около минута, от къщата излезе леко небрежно облечена възрастна жена, която изригна такъв вулкан от проклятия към блондито вътре, че даже аз се изумих на речника. Няма да предам диалога. Но! Младежът не се трогна, а усили звука. Работещите наоколо се правеха, че няма нищо. Разярената жена се прибра и затвори прозореца. След секунди чух звук от счупени стъкла. Мерцедесът бавно потегли...не, не беше неговото стъкло потрошено, а на къщата...кога е било убито това момче?????
Вторият случай..
Сутринта рано, малко след 7, през прозореца дочух тревожни писукания на птички. Като се загледах в листата на липата, видях голяма птица, не знам каква е, която беше кацнала в мъничко гнездо и кълвеше настървено. Да, кълвеше малките новоизлюпени пиленца...Наоколо летяха и цвърчаха цяло ято синигерчета. След като изкълва методично безпомощните малки птичета, голямата птица отлетя необезпокоявана...остана само трагични хор на синигерите...
Нищо ново под слънцето, нали? Джунглата е около нас...